Парвовироза при кучетата: симптоми, заразяване и как да предпазим кучето си

Парвовирозата е едно от сериозните инфекциозни заболявания при кучетата. Тя се причинява от кучешкия парвовирус (Canine parvovirus, CPV) и засяга най-често малките кученца без изграден имунитет и неваксинирани животни. Заболяването може да протече тежко и да доведе до силно обезводняване, нарушения в кръвните показатели и вторични инфекции.

Вирусът е устойчив в околната среда и може да се предава както при директен контакт с инфектирано животно, така и чрез замърсени предмети и повърхности.

Как се предава парвовирозата?

Парвовирусът се отделя с изпражненията на заразените кучета. Заразяването обикновено става при контакт с вирусни частици през устата или носа.

Опасността е, че кучето не е задължително да се срещне директно с болно животно. Вирусът може да бъде пренесен чрез замърсени предмети, обувки, ръце, купички, клетки и други повърхности. Освен това вирусът е изключително устойчив и може да остане инфекциозен в околната среда продължително време.

Това е една от причините неваксинираните кученца да бъдат особено уязвими.

Кои кучета са най-застрашени?

Парвовирозата може да засегне куче на всяка възраст, но рискът е особено висок при:

• новородените;
• неваксинираните кучета;
• кучета с непълен ваксинационен курс;
• животни с неизвестен ваксинационен статус;
• кучета, които живеят или прекарват време на места с много други животни.

При новородените защитата може да бъде повлияна и от майчините антитела, поради което ваксинационният курс се прави на няколко етапа, а не с една единствена ваксинация.

Какви са симптомите на парвовирозата?

В началото симптомите могат да изглеждат неспецифични. Кучето може да стане отпуснато, да загуби апетит и да започне да повръща. С напредването на заболяването могат да се появят диария и бързо обезводняване.

Най-често наблюдаваните признаци включват:

• силна отпадналост;
• отказ от храна;
• повръщане;
• кървава диария;
• повишена температура;
• обезводняване.

Не всяко куче ще има всички симптоми. Затова при младо или неваксинирано куче комбинацията от повръщане, диария и силна отпадналост трябва да бъде повод за ветеринарен преглед.

Защо парвовирозата е опасна?

Вирусът засяга бързо делящи се клетки, особено в чревния тракт и костния мозък. Увреждането на чревната лигавица може да доведе до значителна загуба на течности и нарушено усвояване на хранителни вещества, а намаляването на белите кръвни клетки може да отслаби защитата на организма срещу вторични инфекции.

Как се диагностицира парвовирозата?

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните признаци, историята на пациента и подходящи лабораторни изследвания.

Най-сигурният начин да се установи дали кучето е заразено с парвовироза е извършването на бърз тест във ветеринарна клиника, който в рамките на 10-15 минути показва резултат. Важно е да се има предвид, че повръщането и диарията могат да бъдат причинени от много различни заболявания. Затова ветеринарната оценка е важна за поставяне на правилна диагноза.

Как се лекува парвовирозата?

Лечението зависи от тежестта на заболяването и състоянието на пациента. При по-тежко болни пациенти може да се наложи хоспитализация в инфекциозен стационар и интензивна поддържаща терапия. Основната цел е организмът да бъде подкрепен, докато имунната система се справя с инфекцията.

МВК-Варна разполага със специализиран инфекциозен стационар, в който животното може да бъде настанено при необходимост от хоспитализация и интензивно наблюдение. Това позволява провеждането на подходящо лечение при спазване на необходимите мерки за изолация и ограничаване на риска за други пациенти.

Ранното започване на подходящо лечение е от съществено значение за шансовете за възстановяване.

Може ли да се предотврати парвовирозата?

Да. Ваксинацията е основният начин за предпазване от парвовироза. Кучешкият парвовирус е част от основните ваксини, препоръчвани за кучета.

При малките кученцата ваксинационният курс се извършва на няколко етапа, като ветеринарният лекар определя конкретната схема според възрастта, здравословното състояние и риска от заразяване.

До завършване на основния ваксинационен курс трябва да се избягват ненужни рискови контакти с потенциално заразени животни и среди.

Добрата хигиена също е важна, особено когато в дома има повече от едно животно или когато кучето е било в контакт с болно животно. При потвърдена или предполагаема парвовироза са необходими стриктни мерки за изолация и подходяща дезинфекция.

————————–

Парвовирозата е сериозно заболяване, но е сред инфекциите, срещу които можем ефективно да предпазим кучето чрез правилна профилактика и ваксинация. Навременната профилактика може да предотврати тежко заболяване на вашият домашен любимец.